Мала Света гора

Историята разказва ...

В християнската топография по българските земи, днешна София и околностите заемат особено значимо място.

Разположена на диагоналния път, свързващ изтока и запада, на границата между Илирик, Дардания и Тракия, древната Сердика има ключово значение през IV - V век. Римският император Константин Велики (324 - 337г.) - пръв признал християнството за равноправна с другите релегии - се колебае дали да не я направи своя столица. Мълчаливите свидетели на онова време ротондата Св. Георги и базиликата Св. София вероятно помнят стъпките на императора, когото християнската църква канонизира като светец. В този период Сердика е вече епископско седалище, а раннохристиянския некропол около Св. София свидетелства за широкото разпространение на християнството в града и околностите му. При наследниците на Константин - Констанций и Констант, Сердика става място на едно от значимите събития през IV век - поместния църковен събор през 343 - 344 г., предизвикан от появата на арианството. На събора участват 170 епископи от Изтока и Запада. Председателства го Осия Кордовски с подгласник сердикийски епископ Протоген. Освен с приетите 20 канона, включени в каноническите сборници още през V век, този Събор е важен, тъй като запазва единството на църквата поне до смъртта на Константин. По-късно Юстиниан I Велики (537 - 565 г.) включва Сердика в рамките на архиепископията Първа Юстиниана.

По време на Първото българско царство Средец вероятно е мястото, където се е намирала една от седемте съборни църкви, т.е. играл е важна роля в утвърждаването на автономността, а по-късно на автокефалния статут на българската църква. Писмените източници споменават и други църкви в града датиращи от ранното средновековие. След падането на византийското владичество градът е включен в рамките на Охридската архиепископия.

По време на Второто българско царство в Средец са били построени значителен брой нови църкви - Св. Петка, Св. Николай Мириклийски, Св. Петка Самарджийска, две църкви по западната страна на булевард Княгиня Мария Луиза. От този период е и малката църква между с. Герман и с. Лозен. По естествен път в планината около този важен християнски център възниква и манастирски комплекс Мала Света гора, който макар и далеч от значимата си роля и великолепие в миналото, съществува и днес.


Възникване на манастирски комплекс Мала Света гора

През XIII век се създават и укрепват повечето от манастирите в Софийско, поставя се началото на грандиозния комплекс Мала или Софийска Света гора. В него се свързват 14 манастира по протежението на Витоша и съседните и планини. Този комплекс възниква спонтанно и се формира в продължение на няколко века. В основата му са някогашни черквици, разположени в твърдините по Витошката, Лозенската и Плана планини. Когато някоя черквица се окаже малка, недалеч от нея се създава друга по-голяма и така възниква манастир. Такъв пример е Кладнишкият манастир "Св. Никола". Други манастири възникват около черквиците на разрушените по-късно от турците крепости. Главен манастир някога е бил Бистришкият "Св. Никола" - на негово място се намира днешната черква "Св. Георги" в Бистрица.

Из планините около София са разположени най-значителните културно-исторически обители. Много от тях съществуват и до днес. Това са Кладнишкия манастир "Св. Никола", Драгалевският манастир "Св. Богородица", Кокалянският манастир "Св. Архангел Михаил", Германският манастир "Св. Иван Рилски", Горнобанският манастир "Св. св. Кирил и Методий" и други. Повечето от манастирите в Софийско са посветени на патрони - светци, свързани с борбите за народностно самоопределение,поддържащи вековните обичаи на народа, намирали отражение в неговия бит и поминък.

Манастирите в Мала Света гора се превръщат в огнища на народностния дух и култура, в истински духовни и социални центрове, около възстановените манастирски черкви и параклиси постепенно се основават населените места, които днес са част от София.

 

Прочетете още за:

 

За контакт с нас

общинска администрация
++359 2 992 2021

народно читалище
"Св. Цар Борис I 1909"
++359 2 992 2117

192 СОУ "Христо Ботев"
++359 2 992 2093

15 ЦДГ "Щурче"
++359 2 992 2127

ФК "Витоша" - Бистрица
++359 886 853882



http://bistrica-bg.com
contacts@bistrica-bg.com

Търсене