Bistrica-Bg.Com - официален сайт на Бистрица, България

Ансамбъл "Бистрица" е основан през 1949г. и е наречен на името на селото. Групата се състои от певици, танцьори и музиканти. Разположена в полите на Витоша, Бистрица отстои на 15 километра от София и принадлежи към Шопския регион. Шоплукът е известен с богатата си музикална, танцова и ритуална традиция, жива и до днес. Артистичната цел на ансамбъл Бистрица е да изучава, опазва и популяризира фолклорното наследство на селото и Шопския регион. Сърцето на ансамбъла са легендарните и световно известни Бистришки баби, популярни с автентичното си шопско пеене.

Музикалният израз, запазен в Бистрица, е асоцииран със специфичен тип полифонично пеене, което експертите определят като диафония и вероятно е една от най-ранните форми на музикално мислене в Света. Както повечето образци на нематериалната култура, началото на феномена "архаична полифония" се губи толкова далеч в миналото, че не може да бъде точно датиран, но със сигурност принадлежи към пред-християнските култури. Бистришките баби са последните носители на тази традиция, за които песните и ритуалите са част от ежедневния им живот. Песните им изобилстват с остри дисонантни звукосъчетания и поразяват с трудната вокална техника, която не може да бъде изучена в никое музикално училище. Интонацията е чужда за западната диатоника. Изпълненията им отварят пред нас прозорец към някаква много стара и много висока, но още не достатъчно изследвана музикална култура. През 1980г. австрийският музиколог Жералд Меснер защитава докторска дисертация на тема "Интерферационната диафония в село Бистрица", посветена на ненадминатия начин на пеене.

През последните 20 години Бистришките баби подготвят поколение, което да поеме несравнимото им фолклорно наследство. Възрастните жени и група млади момичета се представят като "Бистришките баби и техните внучки". С репертоар от над 300 песни, формацията е уникален пример за устно предаване на древната фолклорна култура от поколение на поколение. Внучките изучават пеенето по естествен път, без използване на ноти и записи. Те слушат бабите и пресъздават сложната хармония, която носи живи остатъци от пред-Гръцка епоха. С времето младите певици натрупват собствен жизнен опит и гласовете им се уплътняват, ритъмът се усложнява и телата стават чувствителни към вибрациите на древната хармония, които се усещат по време на пеене.

Село Бистрица е известно и с "Бистришката четворка" - група музиканти, които стават първият оркестър от традиционни инструменти (гайда, гъдулка, тамбура и кавал) на Българското национално радио. В миналото музиката обичайно е била изпълнявана на солови инструменти, а танците са били акомпанирани от ритуалните гайда и тъпан. В продължение на десетина години оркестърът пътува из страната и чужбина. Постепенно към музикантите се присъединяват и талантливи певци и танцьори от Бистрица, които дават началото на съвременния ансамбъл. В настоящия оркестър към традиционните инструменти е включен и акордеон. Музикантите продължават традицията на "Бистришката четворка" и изпълняват автентични местни мелодии.

В стари времена мъжете и жените са танцували отделно на хорото, като първо се подреждали мъжете, а след тях жените. Обикновено по-старшият води хорото и командва смяната на стъпките. Всяка стъпка има име - "върни", "мешай", "пригреби", "бишни". Бистришките хора са бързи, включват изящни и заплетени движения с крака и се изпълняват с невероятна лекота. Интересен факт, описан от музиколозите е, че движенията не са точно копие на ритъма на музиката. Те са самостоятелни и в хармония с нея на по-дълбоко ниво. Друга характерна черта са неравноделните размери. Освен популярните 5/8, 7/16 и 11/16 се срещат още и 13/8, 15/8 и други.

Сред обичаите, които ансамбълът изпълнява в цялост (песни, танци и разкази) са включени Сватба, Лазарица, Коледуване и други. Един от най-колоритните ритуали, представян и до днес в събота и неделя преди Великден, е Лазарица. Тогава порасналите момичета за първи път обличат невестински костюм и с песни и танци преминават през всяка къща от селото, за да донесат здраве и плодородие за хората и животните. Най-характерната украса се поставя на главата и се изработва от цветя, мъниста и монети. Лазарките пеят специални песни за всеки член на дома и танцуват ритуален танц (на кръг) за пчелите и агнетата. Свещеният танц, изпълняван в затворен кръг, има за цел да задържи здравето и плодородието в дома. Стъпките на нацуващите лазарки са ситни и гъсти, за да се покрие с тях колкото може по-плътно повърхността и да се прочисти дома от злите сили. Звънтенето на стотиците монети по украсата и развяването на белите кърпи по време на танц имат същото предназначение - да прогонят злото.

Бистришките обичаи, представяни от ансамбъла, се отличават с богата символика и форма и дават очарователна представа за древните ритуали и празненства. Освен традиционните танци от Шопско, ансамбълът изпълнява и танци от други етнографски области, демонстрирайки изключително разнообразие от традиционни хореографски форми от цяла България.

Ансамбъл Бистрица е изнасял преставления в Англия, Франция, Италия, Унгария, Белгия, Чехия, Испания, Литва, Република Хърватска, Австрия, САЩ, Турция, Гърция, филмиран е от телевизия BBC и японската национална телевизия. Сред най-престижните отличия на ансамбъла е Европейската награда за фолклорно изкуство, присъдена от фондация "Алфред Тьопфер" в гр. Хамбург през 1978г. за изключителни постижения и заслуги в областта на традиционната музикална култура.

Легендарните Бистришки баби, които са ядрото на ансамбъл Бистрица, са провъзгласени от ЮНЕСКО за "Шедьовър на нематериалното културно наследство на Човечеството".